Основаване

Основаване

Институтът по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е основан с Разпореждане № 362 на Министерския съвет от 16 октомври 1972 г., като от 1 януари 1973 г. съществуващият Физически институт с Атомна научно-експериментална база при Българската академия на науките се разделя на два самостоятелни института:

  • Институт по физика на твърдото тяло с директор акад. Милко Борисов
  • Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика с директор акад. Христо Я. Христов
Ранните години

Ранните години

Целта на създадения през 70-те години на 20-и век институт е да провежда фундаментални и приложни изследвания в области, които да осигурят основа за развитие на микро- и акустоелектрониката, физиката на свръхпроводниците и ниските температури, оптиката и спектроскопията. Получени са значими научни резултати, които са високо оценени от международната научна общност, намират приложение в индустрията и довеждат до обособяването на отделни лаборатории в самостоятелни научни институции.

  • От секция „Силиций“ с ръководител чл.-кор. Йордан Касабов се ражда Институтът по микроелектроника към Министерството на индустрията.
  • Ръководената от чл.-кор. Стефан Кънев секция „Полупроводници AIIBVI и прибори“ се трансформира в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници – самостоятелно научно звено на БАН.
Стъпки в науката и технологиите

Стъпки в науката и технологиите

С годините Институт по физика на твърдото тяло (ИФТТ) се налага като ключов изследователски център както за България, така и на международната сцена, благодарение на значими открития и приложни проекти.

Първи стъпки в микроелектрониката

  • ООще през 1959 г., във Физическия институт при БАН (предшественик на ИФТТ), се поставя началото на микроелектрониката в България.
  • Под ръководството на Йордан Касабов, в секция „Силиций“ започват интензивни изследвания върху основните методи и процеси за производство на електронни елементи с микронни размери и интегрирането им в схеми върху повърхността на силициев кристал.
  • В резултат, през 1966 г. са разработени първите оригинални МОС полеви транзистори и прототип на интегрална схема, използвайки планарна технология.

Тези разработки поставят България сред първите държави в света, започнали микроелектронно производство.

Лазери и фотоника

  • През 1974 г. екипът не акад. Никола Събтинов пуска в действие лазер с пари на меден бромид, който получава международно признание като изобретение на годината.
  • B процеса на внедряването на действащия прототип в производството е открит ефектът на водорода в лазерите с пари на халогениди на медта, водещ до увеличаване на мощността и ефективността им над два пъти и получените резултати намират място в световната наука и в университетските образователни програми.
  • Най-мощният изцяло български лазер вече над 30 години се произвежда в България, Австралия и Южна Корея.

Свръхпроводници и квантови явления

  • През 1987 г. чл.-кор. Лозан Спасов открива нов срез на кварца, което става основа за създаване на кварцови температурни сензори.
  • Отново през 1987 г., само няколко месеца след официалното съобщение за направеното откритие на високотемпературната свръхпроводимост, специалисти от лабораторията с ръководител проф. Bеселин Ковачев са сред първите в света, които регистрират свръхпроводящ преход при температура 86,5 К в синтезираната от проф. Марин Господинов система итрий- барий-мед-платина-кислород.

Спектроскопия и физика на материалите

  • Акад. Ал. Держански допринася с разработката на нов спектроскопски метод за изучаване на природата на веществата – ядрен магнитен резонанс.
  • Установен е нов термично стимулиран конформационен преход в миоглобина и е открит градиентният флексоелектричен ефект – явление, задълбочено изучавано както от учените в Института, така и от известни групи в университетите в Харвард, Бордо и Орсе.
  • Неговият ученик акад. Александър Петров продължава и разширява изследванията. Той открива биофлексоелектричеството - течнокристален аналог на пиезоелектричеството в твърди кристали.

Акустоелектроника и сензори

  • Акад. Милко Борисов поставя началото на физиката на повърхнинните акустични вълни и тяхното използване в акустоелектронните прибори.
  • Разработена е технология за получаване на синтетични кварцови кристали, необходими за индустриално произвидство.
  • Учените от направлението на академик Милко Борисов „Акустоелектроника и акустооптика” реализират своите иновативни идеи в Завода за електронни преобразователни елементи и оказват на служителите му квалифицирана помощ при разре- шаването на производствени проблеми.
  • В лаборатория “Акустоелектроника“ са разработва метод за криоконсервация на биологичен материал чрез контрол на омокрящите свойства на криоконтейнерите, нанотехнология за функционална активация на човешки сперматозоиди и миниатюрен пиезоелектричен сензор за анализ на семенна течност и урина, които имат потенциални приложения в медицината.

ИФТТ продължава да бъде модерен научен център с водещи позиции в ЕИП и е пример за успешното съчетание на фундаментални научни изследвания с практическо приложение. В лабораториите се провеждат научноизследователска, научноприложна и експертна дейност в две основни направления:

  •  „Функционални материали и наноструктури“;
  •  „Фотоника“.

Проектите са фокусирани върху:

  • синтез и характеризиране на нови и функционални материали
  • нови пътища за изпозлзване на техните потенциални технологични приложения.
  • откриването, разработването и приложението на нови материали, технологии, измервателни устройства, източници на светлина в области с обществена значимост, като подобряване качеството на живот в основни сектори обхващащи:
    • енергетиката
    • комуникационни и информационни технологии
    • медицина
    • опазване на околната среда.
Патрон на Института

Патрон на Института

На 16 февруари 1982 г., в знак на признателност към своя основоположник, Институтът по физика на твърдото тяло приема името на академик Георги Наджаков – изтъкнат български учен и първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“.

Изследванията на академик Наджаков върху фотоелектретното състояние на веществата поставят основите на технология, която впоследствие води до създаването на копирната машина. С неговите открития и научна визия институтът черпи вдъхновение и до днес, утвърждавайки се като водещ изследователски център в областта на физиката на твърдото тяло.

История на ръководството

История на ръководството

Институтът по физика на твърдото тяло – БАН има дълга история, свързана с утвърдени учени, които с работата си допринасят за развитието на българската и световната наука.

Академик Милко Борисов е виден български физик. Неговите многобройни научни приноси в областта на физиката на твърдото тяло са получили признание у нас и в чужбина.

Той е първият директор и основател на Института по физика на твърдото тяло. Неговата визия и научни приноси поставят основите на института и го превръщат в ключов център за изследвания в областта на физиката на кондензираната материя.

Старши научен сътрудник I степен, доктор на физико-математическите науки Николай Киров ръководи Института по физика на твърдото тяло при БАН в период на научни трансформации и международна интеграция (1991–1999).

Той работи в областта на молекулната спектроскопия и ръководи лабораторията по оптика и спектроскопия в периода 1986 г. – 2002 г. Той е един от организаторите и редакторите на Международната школа по физика на кондензираната материя, която се провежда във Варна от 1980 г.

Академик Александър Г. Петров, доктор на науките, ръководи Института по физика на твърдото тяло – БАН до 2015 година. Той има значителен принос за утвърждаването на научната репутация на ИФТТ-БАН както на национално, така и на международно ниво.

  • Проф. Хасан Шамати (директор от 2015 г. до 2023 г.)

Професор, доктор на науките Хасан Шамати ръководи института през този период, като насочва усилията към модернизация, международно сътрудничество и утвърждаване на института в европейското научно пространство.

 

50 години ИФТТ – БАН

50 години ИФТТ – БАН

През 2022 г. бяха отбелязани „50 години ИФТТ – БАН“. В издадения сборник, посветен на юбилиея на ИФТТ, са включени материали за учени, проекти и лаборатории, които са оставили следа в световната наука, допринесли са за развитието на българската икономика и за просперитета на обществото ни.

Той представлява опит да се съхрани историята на нашия институт и да се покаже на младите, а и на следващите поколения учени, че това е Институт с традиции в развитието на физиката на кондензираната материя, създаден и утвърден от личности, отдадени на науката. 

Институтът днес

Днес Институтът е модерен научноизследователски център с водещи позиции в Европейското изследователско пространство. Той разполага с модерна инфраструктура, изградена благодарение на финансиране от различни програми:

  • Развитие на конкурентоспособността на Българската икономика 2007 – 2013 г.
  • 7-ма Рамкова програма на ЕС
  • Наука и образование за интелигентен растеж
  • Пътна карта за научна инфраструктура на Република България и др.

B обновените лаборатории се извършва интензивна научноизследователска, научно- приложна и експертна дейност в области, които са свързани със синтез и характеризиране на функционални материали и с търсене на нови пътища за експлоатиране на техните потенциални технологични приложения. За постигане на тези цели се провеждат висококачествени интердисциплинарни изследвания в две основни направления: Функционални материали и наноструктури и Фотоника, като се използват богатата гама от налична научноизследователска апаратура и разработените прецизни методики и технологии.

 

За нас
За института
Мисия и визия
История
Партньортсва

Структура
Научни звена
Ръководство
Научен съвет
Общо събрание на учените
Администрация
Музей

Научна дейност
Проекти
Публикации
Апаратура
Патенти и полезни модели
Услуги

Кариери
Докторски програми (ОНС доктор)
Академични длъжности
Научни степени
Обучения и семинари

Документи
Нормативни документи
Правилници на ИФТТ
Формуляри
Годишни отчети

Новини и събития
Новини
Събития
Медиите за нас
Научни конференции

Контакти

BG · EN