Институтът по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е основан с Разпореждане № 362 на Министерския съвет от 16 октомври 1972 г., като от 1 януари 1973 г. съществуващият Физически институт с Атомна научно-експериментална база при Българската академия на науките се разделя на два самостоятелни института:
Целта на създадения през 70-те години на 20-и век институт е да провежда фундаментални и приложни изследвания в области, които да осигурят основа за развитие на микро- и акустоелектрониката, физиката на свръхпроводниците и ниските температури, оптиката и спектроскопията. Получени са значими научни резултати, които са високо оценени от международната научна общност, намират приложение в индустрията и довеждат до обособяването на отделни лаборатории в самостоятелни научни институции.
С годините Институт по физика на твърдото тяло (ИФТТ) се налага като ключов изследователски център както за България, така и на международната сцена, благодарение на значими открития и приложни проекти.
ИФТТ продължава да бъде модерен научен център с водещи позиции в ЕИП и е пример за успешното съчетание на фундаментални научни изследвания с практическо приложение. В лабораториите се провеждат научноизследователска, научноприложна и експертна дейност в две основни направления:
Проектите са фокусирани върху:
На 16 февруари 1982 г., в знак на признателност към своя основоположник, Институтът по физика на твърдото тяло приема името на академик Георги Наджаков – изтъкнат български учен и първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“.
Изследванията на академик Наджаков върху фотоелектретното състояние на веществата поставят основите на технология, която впоследствие води до създаването на копирната машина. С неговите открития и научна визия институтът черпи вдъхновение и до днес, утвърждавайки се като водещ изследователски център в областта на физиката на твърдото тяло.
Институтът по физика на твърдото тяло – БАН има дълга история, свързана с утвърдени учени, които с работата си допринасят за развитието на българската и световната наука.
Академик Милко Борисов е виден български физик. Неговите многобройни научни приноси в областта на физиката на твърдото тяло са получили признание у нас и в чужбина.
Той е първият директор и основател на Института по физика на твърдото тяло. Неговата визия и научни приноси поставят основите на института и го превръщат в ключов център за изследвания в областта на физиката на кондензираната материя.
Старши научен сътрудник I степен, доктор на физико-математическите науки Николай Киров ръководи Института по физика на твърдото тяло при БАН в период на научни трансформации и международна интеграция (1991–1999).
Той работи в областта на молекулната спектроскопия и ръководи лабораторията по оптика и спектроскопия в периода 1986 г. – 2002 г. Той е един от организаторите и редакторите на Международната школа по физика на кондензираната материя, която се провежда във Варна от 1980 г.
Академик Александър Г. Петров, доктор на науките, ръководи Института по физика на твърдото тяло – БАН до 2015 година. Той има значителен принос за утвърждаването на научната репутация на ИФТТ-БАН както на национално, така и на международно ниво.
Професор, доктор на науките Хасан Шамати ръководи института през този период, като насочва усилията към модернизация, международно сътрудничество и утвърждаване на института в европейското научно пространство.
През 2022 г. бяха отбелязани „50 години ИФТТ – БАН“. В издадения сборник, посветен на юбилиея на ИФТТ, са включени материали за учени, проекти и лаборатории, които са оставили следа в световната наука, допринесли са за развитието на българската икономика и за просперитета на обществото ни.
Той представлява опит да се съхрани историята на нашия институт и да се покаже на младите, а и на следващите поколения учени, че това е Институт с традиции в развитието на физиката на кондензираната материя, създаден и утвърден от личности, отдадени на науката.
